Героят, който спасяваше животи като надуваше хората с газ през ануса
Медицинската история е цялостна с незапомнени герои, които поставят това в допълнение изпитание за науката и човечеството, с друга степен на триумф. Да вземем за образец американския доктор от 19 век Стъбинс Фирт, който вярвал, че жълтата тресчица не е инфекциозно заболяване, и се заема да го потвърди по може би най-смущаващия метод, който можем да си представим.
Първо, той събира разнообразни течности от инфектираните. След това прави рана в ръката си и излива малко от таи примес. След това излива от нея в очните си ябълки и по-късно изпива останалото. След като не се заразява, той минава към опити с кръвта, слюнката и урината на пациентите. Разбира се, оказа се, че това е инфекциозно заболяване. Той не се разболява, само че единствено тъй като събира течностите си от пациенти в последните стадии на заболяването, когато тя към този момент не е инфекциозна. На процедура той пие повърнато без безусловно никаква причина.
Има и хора като доктор Никълъс Сен, безспорен воин, който се концентрира върху „ пиенето през противоположния край “, по този начин да се каже. Нека не увъртаме, той изпомпва огромно количество водороден газ в ануса си – в името на откриването на лекарство.
Сен е американски хирург, който служи в испано-американската война от 1898 година По това време, когато рентгеновите лъчи не са необятно публикувани, раните от куршуми в корема, където перфорират червата или стомаха, са извънредно сложни за диагностициране и локализиране. Това ненапълно представляваше проблем, като се има поради, че без навреме лекуване „ огнестрелни пострадвания на тънките вътрешности […] без изключение водят до гибел “.
Сен към този момент е видял прекалено много смъртни случаи от този вид, когато измисля проект: ще стартира да надува смъртно ранените като балони.
„ Хрумва му, че може да се търси рана в стомаха или червата по някакъв метод, както водопроводчик открива теч в газова тръба “, се споделя в публикация по тематиката. Докато доста от вас биха отхвърлили надуването на пациенти като безумна концепция, това е по този начин, тъй като ви липсва визията на пионер и, с цел да бъдем почтени, желанието да изпомпвате газ в ануса. Сен имаще и двете от двете и незабавно се зае да работи. „ Първата цел, която трябваше да бъде реализирана, беше да се потвърди пропускливостта на целия стомашно-чревен канал при надуване. “
Предишни опити демонстрират, че изпомпването на вода там е неприятна концепция. В един от тези опити „ тънкото черво на дете при подлагане на прекалено разпъване се раздира “. Сен избра да употребява водород, като счита, че не е провокиращ за тъканите и може да бъде открит много елементарно, като се възпламени. Като бонус всяко негово запалване просто ще обгаря раната.
Първо той прави опити с нищо неподозиращи кучета, поставяйки някои от тях под анестезия, а други пък не, след което ги надува като едни нищо неподозиращи балони. Успехът е, че „ всички животни, които не умират незабавно след опита, се възвръщат. “
Като част от поредност от опити върху действителни човешки пациенти, с цел да потвърди неговата успеваемост и сигурност, и частично тъй като е малко любопитен за това какво е чувството, Сен се напомпава самичък.
„ Почти 6 литра газ бяха инсуфлирани на ректума. Разтягането на дебелото черво провокира просто чувство за разпъване, само че незабавно щом газът излезе в илеума, се появиха болки от колики, които се усилват с напредването на инсуфлацията и стопират след приключването на целия газ, което се случва само след час и половина “, написа той.
„ Когато червата и стомаха са изцяло разтегнати, възприятието за разпъване е обезпокоително и предизвиква усещане за припадналост и щедро изпотяване. Много от газа избяга от ерукцията, след което последва огромно облекчение. Коликиращите болки, свързани с надуването на тънките вътрешности с въздух или газове, явно са породени от засиленото перисталтично деяние на червата в опита им да изхвърлят наличието им, защото постоянно са приемали периодически вид и са утихнали незабавно след приключването на газа. “
По създание това е безвредна процедура, която се усеща като колики и се облекчава, като се отделя водород през ануса.
Първият пациент с огнестрелна рана, на който я е опитва – 27-годишен мъж, който е бил прострелян с револвер – не оцелява. Оказва се обаче, че е потребен инструмент за разкриване на рани, спасявайки доста, доста животи, преди рентгеновата технология да стане необятно публикувана, което значи, че ранените към този момент не би трябвало да се надуват през ректума.
